Направо към съдържанието

Виктор Булатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Булатов
Лична информация
Роден
Виктор Генадиевич Булатов
22 януари 1972 г. (52 г.)
Ръст175 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Арсенал (Тула) – треньор
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1990
1990 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1994
1994
1995 – 1997
1998
1999 – 2001
2002 – 2003
2004 – 2005
2006 – 2007
2007
2008
2009
Звезда (Москва)
/ Волгар (Астрахан)
МФК Феникс (футзал)
ФК Димитровград
Динамо (Ставропол)
Криля Советов
Торпедо (Москва)
Спартак Москва
Криля Советов
Терек Грозни
Алания (Владикавказ)
Астана
СКА-Енергия
Торпедо (Москва)
8
94
19
26
14
86
30
87
38
51
38
11
15
8
(0)
(17)
(17)
(12)
(3)
(12)
(9)
(7)
(0)
(1)
(2)
(0)
(0)
(1)
Национален отбор
1998 – 2001 Русия6(0)
Треньор
2008
2009
2009
2009 – 2012
2012
2012 – 2014
2014 – 2015
2015 -
СКА-Енергия (асистент)
Ника (Москва)
Черноморец (асистент)
Днепър (Смоленск)
ФК Химки (асистент)
Зенит (Пенза)
Арсенал (Тула) (млад.)
Арсенал (Тула)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Виктор Булатов е руски треньор по футбол и бивш футболист, полузащитник.

Най-известен като футболист е с изявите си в московските клубове „Торпедо“ и „Спартак“. Има 6 мача за руския национален отбор, треньор на „Арсенал“, Тула.

Започва кариерата си в „Звезда“, Москва. По-късно играе за „Волгар“, Астрахан.

През 1992 г. е сред първите играчи по футзал (минифутбол) в Русия, след като в родния му град Челябинск е създаден отборът „Феникс“. Печели бронзов медал в шампионата на Русия по футзал.

След края на сезона Виктор решава да се завърне към големия футбол. Треньорът Владимир Юлигин го кани в българския ФК „Димитровград“. Булатов бързо се адаптира в новия си отбор и успява да отбележи 12 гола в 26 мача.

От лятото на 1994 г. играе за „Динамо“, Ставропол. След половин сезон там преминава в „Криля Советов“, Самара. Там е основен играч и от най-важните фигури в състава. През 1998 г. подписва с „Торпедо“, Москва. Става голмайстор на отбора с 9 гола, записва и 9 асистенции. В края на годината дебютира за националния отбор на Русия в контрола с Бразилия, която „Сборная“ губи с 5 – 1.

През 1999 г. Олег Романцев го привлича в „Спартак“, Москва. В състава на „червено-белите“ Булатов става трикратен шампион на Русия, играе полуфинал в Шампионската лига, а през 2000 г. попада под номер 1 в „Списъка на 33-та най-добри“. Изиграва 87 мача и вкарва 7 гола.

След края на сезон 2001 г. Булатов решава, че няма повече сили, за да се задържи в „Спартак“ и се завръща в самарския „Криля Советов“. През 2004 г. преминава в „Терек“, Грозни, където печели първенството и купата на Русия. „Терек“ обаче не успяват да се задържат в премиер-лигата и следващия сезон изпадат, а Булатов напуска.

След това играе за „Алания“, Владикавказ и казахстанския „Астана“.

През 2008 г. подписва със „СКА-Енергия“, Хабаровск, като е играещ помощник-треньор. В началото на 2009 г. е старши треньор на „Ника“, Москва. На 4 юни 2009 г. възобновява кариерата си в „Торпедо“, Москва, играещо по това време в ЛФЛ. Скоро обаче Булатов предпочита да работи в треньорския щаб на „Черноморец“, Новоросийск.

В края на 2009 г. поема отбора на „Днепър“, Смоленск. Под негово ръководство през сезон 2011/12 отборът завършва на 4-та позиция във Втора дивизия. След края на сезона Булатов напуска поради конфликт с ръководството на клуба. След това за кратко е помощник-треньор в „Химки“, а от октомври 2012 г. е старши треньор на „Зенит“ (Пенза).